Въпреки че палиативни грижи могат да се осъществяват на практика навсякъде, в това число и в дома на пациента, хосписът е физическо място, в което болните деца и техните семейства могат да прекарват определен период от време с цел почивка, терапия или грижи в края на живота. Той в никакъв случай не е само „място за умиране“, както често се представя в обществения дискурс. Понякога родителите на болните деца (а и самите деца) имат нужда да прекарат време без тях, за да пътуват, да отпочинат и да съберат сили за трудното си ежедневие. Хосписът е мястото, където родителите знаят, че всички нужди на детето им ще бъдат посрещнати за времето на тяхното отсъствие.

В същото време хосписът е и място, където детето, независимо от възрастта си, може да изживее живота си активно до самия му край, когато прогнозата за изхода от заболяването е неблагоприятна, възможностите за лечение са изчерпани или прилагането му би причинило повече травми, отколкото добро. Това могат да бъдат дори новородени бебета със заболявания и аномалии, които науката определя като „несъвместими с живота“. Именно тогава хосписът може да бъде мястото, където детето да прекара оставащото време от живота си, не в пасивно чакане на края, а в активно живеене и развитие, в прегръдките на близки и приятели, заобиколено от своите вещи, където грижите са планирани спрямо нуждите и желанията му, а то и семейството му вземат решенията.