Източник
Превод: Деница Косева

Когато стане дума за смъртта, имаме много въпроси и съвсем малко отговори. Оттам идват страхът и липсата на вяра. Децата казват точно каквото мислят. Освен това имат въпроси, на които може да ни е трудно да отговорим, особено когато скръбта ни е превзела и се чувстваме загубени в своя собствен облак от несигурност.

Децата ми все още понякога питат за смъртта на сестра си. Мислят за смъртта и рая и какво означава да умреш. Част от тях се тревожи за това, друга част го приема. Имат нормални чувства относно смъртта точно като нас, а ние приемаме сериозно въпросите им.

Когато бяха малки, само на 5 и 10 години, децата ни бяха въвлечени по подходящ начин в смъртта и помените за сестра им.

Не сме крили от тях какво става и поддържахме открит диалог за всичко. Според нас това им помогна изключително много да се приспособят към живота без по-голямата си сестра. Освен това децата ни избраха да вярват в бог и че сестра им е в рая, но не сме идеализирали тази представа за тях. Не сме казвали, че се е превърнала в ангел, звезда или птица. Тя е в рая, където очаква един ден да отидем и ние и да живеем отново заедно в идеален свят без болка или страдание.

Въпреки това пет години по-късно въпросите продължават – от децата ни, които я познаваха, и от следващите ни деца, които не я познаваха. И това ми харесва!

Обичам това, че винаги питат “защо”. Че въпросите им имат за цел да им помогнат наистина да разберат този живот, този свят и смисъла на съществуването ни. Любознателни са и не могат да бъдат спечелени с празни фрази като „просто така“. Исус ясно казва, че ние, възрастните, можем много да научим от децата, чиито съзнания са отворени и  искат да приемат онова, което не могат да видят.

Метаморфозата от смърт в живот

Темата на блога ми с водни кончета е изградена около тази концепция – за метаморфозата в нещо по-добро. Пеперудите преминават през изумителна трансформация. Започват като гъсеници, растат, заети само с яденето на листа, след това се увиват в пашкули. В тези пашкули те на практика се разтварят и се променят в пеперуди. Когато настъпи моментът, се освобождават от тъмната си обвивка и отлитат към светлината на света не като пълзящи ларви, а като красиви, вълнуващи крилати насекоми с цветове и краски, по-свободни от всякога.

Може би затова мнозина правят асоциация между пеперудите и близките, които са загубили. Виждаме пеперудите често, дори на най-необичайни места. Приятелка откри необикновена голяма пеперуда в камината си в нощта, в която съпругът й почина… в началото на зимата. Пеперудата издавала такъв шум, че тя се стреснала, когато хвръкнала. След това пеперудата кацнала върху картина с цитат в стаята и два дни стояла върху думите „Ти си обичана“.

Бях толкова вдъхновена от фабулата за водните кончета, че написах моя версия на историята, основана на загубата на брат или сестра.

Вярвам, че този малък биологичен факт е един от знаците на бог за обещанието му да ни даде вечен живот. Независмо дали хората вярват или не, никой не отрича, че да вярваш в надеждата за рая, в най-лошия случай, е безвредна утеха. Исках да създам книга, изградена около истинска ситуация на смърт в семейството, но с ярки цветове и красиви илюстрации… книга, която децата и родителите не биха се страхували да четат.

„Историята на водното конче“ сега стои на рафта ни сред малка колекция от други книги, които помогнаха на децата ни в скръбта им. Да имат възможност да разглеждат тези истории е не по-маловажно за справянето им със скръбта от нашите опити да им обясним.

Децата обичат историите и бях изненадана как младите им умове могат да свържат проста история с техния собствен живот. За нас „Историята на водното конче“ означаваше много и се надявам да помогне и на други.

„Историята на водното конче“ (The Dragonfly Story) може да се купи от „Амазон“ (Amazon.com и Amazon.co.uk).


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *