Палиативните грижи (от лат. palliativus – „забулен“, „замъглен“, оттук palliare – „замъглявам/притъпявам болката“) са грижи за хора от всички възрасти, преживяващи физическо, психично, социално и духовно страдание в следствие на болест. Те представляват холистичен подход на грижа, стремящ се към постигане на най–високото възможно качество на живот за човека, като започват от момента на откриване на заболяването и продължават независимо от хода му. Това означава, че палиативните грижи са приложими както успоредно с лечението на болестта, така и самостоятелно – при липса или изчерпване на възможности за лечение, или при наличие на прогноза за настъпване на скорошен край на живота. Палитивните грижи поставят в центъра човека и страданието, което преживява, във всички негови измерения, като целят облекчаването му, подкрепяйки болния и семейството му в изграждането на умения за живот с болестта, а не в борба с нея. Тяхната цел не е нито да скъсят, нито да удължат естествената продължителност на живота. Стремежът им е да осигурят възможност на болния да го изживее с усещане за смисъл, контрол и съхранено достойнство, като му върнат възможността за изпитване на радост, удоволствие и удовлетвореност от всеки ден.
В случаите, когато болният е дете, палиативните грижи задължително обхващат цялото семейство, осигурявайки необходимата психологична, социална и духовна подкрепа на възрастните и децата в семейството, така че всеки негов член 1) да запази своята вътресемейна и социална роля; 2) да разполага с необходимото пространство за споделяне и обсъждане на преживяванията си от случващото се; 3) да има възможност да изгради както свой собствен, така и общ проект за бъдещето, съвместно с останалите членове на семейството.

В този смисъл, екипът по палиативни грижи включва не само медицински персонал – лекари, медицински сестри – но и психолози, социални работници, рехабилитатори, логопеди, музикотерапевти, духовни лица от различни вероизповедания и много, много доброволци.